неделя, 29 ноември 2009 г.

Прощавай за това!

Ти ми беше на сърце,ти душата си за мене даде.
Ти мой зов бе!И търпеше и мълчеше!
Виждаше ме с него и те заболя,но не трепна
да ме унизяваш.

Любов аз да бъда твоя прощавай,но не мога.
Ти ме знаеше добре аз влюбена съм в него.
И защо ти трябваше да дириш пътеките към
моето сърце?

Знам,че си ядосан,но моля те ми ти прости
за тези чувства лошо изразени.За онези
лицемерни дни,в който бях със тебе!

вторник, 17 ноември 2009 г.

Наказание

Нима усети тази болка самота?
Нима видя сълзите,които тъй горещо аз плаках?
Загубвайки ме ти прочете какво е самота и
пустош.

Иди при нея-мене прокълни!Аз не мога да обичам!
От днес насетне ставам бутофорна,мила и добра.
Дано ти ме видиш и от тази ми страна.

Сега свободен си.Върви при онази
дето може да обича.Мене забрави
на клада ти гореща ме обречи.

понеделник, 16 ноември 2009 г.

Подари ми!

Онова мече бях харесала го много.
Малко,с шоколадово кафявия му цвят,а очите му
сини напомнящи ми за морето.

Взе го и ми каза "Твое е",
"Подарявам ти го"!!
Аз нарекох го мъниче.Знаеш ли защо?
Едва ли!

Денят ,в който ми го подари бе началото
на нашата прекрасна връзка.Мъничка и чиста.
Като онова мече,което още помня.
Мъничето кафяво с тюркоазените очи.

Там във шкафа то стои,там където спомените
ми за теб са.Минали,но незабравени!!!!

Спомни си

Онази нощ ти помниш ли?
Двама само с тебе и брега на онова море.
Тъмно синьо аз помня,а луната
светеше далече.

Я,спомни си за вълните,
плискаха се в скалите.
Там,тогава само с тебе
запазено си е за мене!

Ноща под ярките звезди и
ръцете вплетени една в друга.
Спомни си този миг прекрасен!
Изживей го пак с мене и онази наша песен.

неделя, 15 ноември 2009 г.

Глупостта ти

Тръгнах-ти не ми попречи.
Плаках-ти не спря сълзите ми.
Виках-ти не ми помогна.
Молех-ти не чу.
Мразех-ти обичаше горещо друга.
Загуби и осъзна нещо скъпо съм била,нещо много...
И сега,когато с теб не сме едно,ти разбра ме и сега молиш се за мене...

Ах,защо не съм със тебе?!?!

Болезнено така....

Обичах те,знаеш ли?Въпреки хладните ти ласки.
Копнях,мечтах да бъда с теб една душа.
И какво ли само не простих,
и с какво не се преборих...

Аз не съжелявам за това.Повярвай даже
горда чувствам се!Бях в леглото ти,
но не и в сърцето ти!Ще го помня цял живот
бях жената-твоята..а сега съм просто онази-ничията...