Онова мече бях харесала го много.
Малко,с шоколадово кафявия му цвят,а очите му
сини напомнящи ми за морето.
Взе го и ми каза "Твое е",
"Подарявам ти го"!!
Аз нарекох го мъниче.Знаеш ли защо?
Едва ли!
Денят ,в който ми го подари бе началото
на нашата прекрасна връзка.Мъничка и чиста.
Като онова мече,което още помня.
Мъничето кафяво с тюркоазените очи.
Там във шкафа то стои,там където спомените
ми за теб са.Минали,но незабравени!!!!
понеделник, 16 ноември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар