Ти ми беше на сърце,ти душата си за мене даде.
Ти мой зов бе!И търпеше и мълчеше!
Виждаше ме с него и те заболя,но не трепна
да ме унизяваш.
Любов аз да бъда твоя прощавай,но не мога.
Ти ме знаеше добре аз влюбена съм в него.
И защо ти трябваше да дириш пътеките към
моето сърце?
Знам,че си ядосан,но моля те ми ти прости
за тези чувства лошо изразени.За онези
лицемерни дни,в който бях със тебе!
неделя, 29 ноември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар